Новини

Румяна Николова

Chief of Staff за Централна Европа в направление Бизнес операции в Консултантски услуги

Руми избира Делойт преди 2 години и половина и започва на позиция мениджър проекти в екипа на „Човешки ресурси“ в България, а от няколко месеца подпомага един от екипите (с близо 300 служители) в направление „Консултантски услуги“ за Централна Европа.

Какво е истински интересното за теб в работата ти?

Разнообразието от инициативи, в които участвам и обогатяващото взаимодействие с екипи от близки и далечни географски ширини, както и постоянната комуникация с колеги от различни континенти, е безценното в работата ми в Делойт.  Ежедневието ми е изпълнено с видео срещи с колеги от различни държави, които понякога се провеждат доста рано сутрин или късно вечер, поради часовите разлики.  Естеството на работата ми дава възможност да получавам повече знания върху по-стратегическите процеси като бизнес и
финансово планиране, проследяване на резултати от продажби, както и координиране на стратегически инициативи, насочени към служителите от различните държави с цел подобряване начина им на работа и по-добрия баланс между живота им вътре и извън компанията.   

Какво те кара да се чувстваш част от Делойт във времена, когато работим далеч от екипа си?

В момента работя изцяло с екипи, които физически се намират в различни държави. Провеждаме регулярни видео срещи и обсъждаме ежедневни задачи, бъдещи инициативи и проекти. Използваме всякакви платформи за свързване като MS Teams, Zoom, Skype, отделно имаме групи в WhatsApp и тази постоянна свързаност ме кара да се чувствам част от екипите, с които работя без да усещам липса от физически срещи в офиса.  Както стана ясно от наскоро публикуваните резултати в едно от последните проучвания на Делойт Глобъл, насочено към работещите жени, в което участват 5 000 анкетирани от 10 различни държави, безспорно работата извън офиса наложи по-дълги работни часове и размиване на границите между личното и работното време. Стана по-трудно да жонглираме между грижите за семейството, домашните задължения и бизнес ангажиментите. Това налага да се предприемат мерки в посока по-силна подкрепа и емпатия към служителите. Усещането за проявена съпричастност и разбиране един към друг в екипа, в който работя несъмнено ме карат да се чувствам част от общност, споделяща еднакви цели и предизвикателства, независимо дали сме в офиса или на хиляди километри един от друг. 

В каква посока смяташ, че ще се промени начинът на работа в бъдеще?

Начинът на работа вече е променен и колкото по-бързо се приспособим и го приемем, толкова по-бързо ще достигнем поставените бизнес цели и изисквания. Много компании вече прилагат модела „работа от всякъде“ и адаптират грижата за служителите си, като им предоставят средства за закупуване на офис и технологично оборудване например, за да се чувстват по-удобно при работата извън офисите. Пандемията постави на изпитание не само екипите, но и ръководителите им, които се наложи да подходят с по-голямо доверие към колегите си и да приемат факта, че не дългите часове в офиса са символ на много свършена работа, а крайните резултати са важните.   

Другата основна промяна, която наблюдавам, е в поведението по време на видео бизнес-срещите. Преди година и половина се считаше за голям гаф, ако домашният любимец мине пред камерата или децата нахлуят в стаята и помахат на всички. Сега тези „странични“  участници се приемат напълно естествено и
дори внасят весело настроение в разговорите. Мисля, че се научихме да се отнасяме с много повече разбиране към реалния живот на хората с които работим и да го приемаме като едно цяло, без да го делим на служебен и личен. 

Коя е Руми извън Делойт?

През пролетта и лятото със семейството ми обичаме да изследваме екопътеките през почивните дни. А зимните сезони придобиха смисъл едва след като започнах да карам ски, което при мен се случи в
доста зряла възраст.

Когато пътуваме из България, обикновено избирам места, в които подхранвам дългогодишния си интерес към изследване на антични обекти с културно-историческа стойност, а именно тракийски гробници и църкви от 11-13 век, в които всеки път намирам нещо ново в стенописите и невероятната църковна живопис. Тези региони несъмнено са свързани и с магичната за траките напитка– виното, която и до днес вдъхновява и развива нови производства, които винаги ме изненадват приятно и обещават все по-качествен туризъм в тази посока. 

Полезна ли Ви беше тази информация?