Акценти

Проектът BEPS

Курс към нови международни данъчни правила

„Законното право на всеки данъкоплатец да намали сумата на данъка, който иначе би дължал, или изцяло да го избегне, посредством разрешени от закона способи, не може да се поставя под съмнение.“

Този известен цитат, от решение на Върховния съд на САЩ от 1935 г. по делото Грегъри срещу Хелвъринг все още се използва като аргумент в публичните и частните спорове относно данъчния морал. Въпреки това, в този случай данъкоплатецът е загубил делото, тъй като съдът е постановил, че сделката няма съществени бизнес цели, освен избягване или намаляване на федерален данък.

Известно е, че такива спорове се повтарят през последните 80 години и данъкоплатците непрекъснато се сблъскват с подозрения на приходната администрация при проверки на схеми за данъчна оптимизация. Сега публичният дебат по темата си има име - Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) или Изкуствено Намаляване на Данъчната Основа и Прехвърляне на Печалби, и се радва на изключителен публичен интерес.

Проектът BEPS e представен като отговор на нарастващата загриженост на правителствата във връзка с ниските нива на данъците, плащани от някои мултинационални компании, които се възползват от празнините в данъчните системи на различните държави и остарелите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които са значително по-назад от съвременните бизнес модели.

Както икономиката, така и корпорациите станаха глобално интегрирани. Те трансформираха своите бизнес модели от ограничени на местно ниво в глобални. Това, според Г-20 и ОИСР, е „дало възможности на мултинационалните компании да намалят съществено данъчните си разходи”­1 като изкуствено прекъснат връзката между приходите и дейностите, които ги генерират. Местните данъчни администрации на западните държави стартираха разследвания срещу мултинационални компании, твърдейки, че те не плащат „справедливия“ дял данъци в собствените си страни.

През 2012 г. Г-20 поиска от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да анализира ситуациите, които създават такива опасения. През 2013 г. ОИСР публикува План за действие с конкретни стъпки, целящи да се справят с BEPS на международно ниво.

Докладът анализира съществуващата среда и пояснява, че при определяне на вътрешните си данъчни правила, държавите в много случаи не взимат предвид данъчните ефекти от тях в другите юрисдикции. В резултат, въпреки че може да се постигане съгласуваност на национално ниво, такава не се постига в международен контекст. Ясен пример за това е използването на хибридни финансови инструменти като например преференциални акции с гарантиран дивидент. Последните дават основание за признаване на дълг и съответно на финансов разход от издателя им. В същото време в юрисдикцията на техния притежател, съответните суми се разглеждат като освободени  от данъчно облагане дивиденти. Друг пример е реализирането на огромни приходи чрез дистанционни или онлайн продажби, които остават необложени в страната, в която се намират съответните клиенти.

Тези и още много други случаи, които предоставят възможности за намаляване на печалбите, избягване на формиране на данъчно присъствие в държавите, в които са клиентите, липсата на същност (substance) - например при използване на преференциални данъчни режими, несъответствията при хибридните финансови инструменти в момента се изследват от ОИСР.

Какво е различно днес след като държавите се борят от години срещу избягването на плащането на данъци? По-скоро това е подходът от ново естество – вече говорим за структуриран план от 15 точки, които да се приемат на международно ниво, за да се отговори на предизвикателствата на BEPS. Мерките могат да бъдат групирани по следния начин в зависимост от целта им:

  • Да се отговори на предизвикателствата на дигиталния бизнес, който значително изпреварва съществуващите данъчни правила – отделено като самостоятелна мярка;
  • Попълване на съществуващите празнини и несъответствия в законовата рамка, което дава възможност на международните групи да създават структури и използват ощетяващи данъчни практики;
  • Облагане на дейностите в зависимост от създадената стойност и ограничаване приспадането на спорни суми, които намаляват данъчната печалба като такива, свързани с нематериални активи, вътрешногрупови финансирания и възнаграждения за вътрешногрупови услуги;
  • Усъвършенстване и допълнение на механизмите за обмен на информация и сътрудничество между държавите, които да осигурят прозрачност и ефективно прилагане на променените данъчни правила;
  • Бързо въвеждане на правилата чрез иновативен механизъм, който да елиминира необходимостта за промяна на съществуващите правила едно по едно, в. т.ч. на ниво национални законодателства и двустранни данъчни спогодби.

Тези стъпки в голяма степен са взаимосвързани  и имат за крайна цел да поставят край на BEPS. Те могат да се разглеждат по-скоро като отделни клони на едно дърво, имащи общ корен, цвят и живот, отколкото като отделни писти, в които тичат отделни състезатели.

Тази есен ОИСР, който работи по проекта, публикува доклади и проекто-доклади по голяма част от темите в плана за действие, основно тези, свързани със запълването на празнини в законодателствата и облагане по мястото, където се създава стойността. Ето някои примери:

  • Предложени са нови видове данъци, които да отговорят на бизнес моделите в дигиталната икономика;
  • Неправомерното използване на данъчни спогодби (treaty shopping) ще стане по-трудно, като за целта се даде кредит на повсеместното въвеждане на някои от вече съществуващите национални подходи като например въвеждането на клауза за „ограничаване на облекченията“, каквато има в данъчните спогодби на САЩ;
  • По отношение на документацията, възприетата в Европа практика на структуриране на документирането на трансферното ценообразуване - мастър файл - местен файл, се препоръчва като всеобщ стандарт.

Други от предложените мерки предполагат въвеждането на изцяло нови подходи, които ще променят облика на данъчната среда. Предложеното оповестяване на определена информация по държави (country-by-country reporting) ще предостави моментна картина на състоянието на една група за това как са разпределени по държави активите, персонала, приходите, определени плащания в рамките на групата (напр. за управленски услуги) и реално платените данъци в различните държави. Това ще улесни данъчните органи в техния работен анализ, предоставяйки им много по-добри възможности за начална оценка на групата и възможните рискови области, които може да се нуждаят от допълнителен анализ.

Правилата на данъчната игра ще се затегнат. Ще бъде ли това краят на BEPS? – Бъдещето ще покаже. Факт е, че държавите изглеждат по-обединени от всякога в тяхното намерение да преодолеят BEPS и новите инструменти за обмяна на информация могат да ги улеснят при прилагане на анти-BEPS стратегията.

Как този грандиозен план ще бъде изпълнен? И в какво време? Нуждата от ефективен механизъм, който да постигне резултати, не е лесна задача. Например, има повече от 3 000 данъчни спогодби – ще трябва ли всяка една да бъде променена самостоятелно? (Това би отнело десетилетия!) Затова, планът неизбежно предвижда и разработването на подходящ правен инструмент, който да осигури приложението на новите правила. Дали това ще бъде „супер данъчна спогодба“ имаща върховенство върху всички съществуващи споразумения и национални законодателства – това предстои да разберем в следващите 1-2 години. За тази цел в началото на 2015 година ще се проведе международна данъчна конференция с амбициозната цел за създаване на нужния инструмент.

Някой би казал – не е ли това прекалено отдалечено във времето? Не е ли прекалено малка държава България и защо да се притесняваме сега? Нека да си припомним, че България е част от Европейския Съюз (ЕС) от 8 години и като част от Г-20, ЕС вероятно ще трябва да приеме съгласуваните мерки. Като лично мнение на авторите, знаейки как европейските регламенти и директиви могат да въведат общи правила в Съюза, няма да бъдем изненадани, ако такъв акт бъде публикуван в Официалния Вестник на ЕС

--------------------------------------------------------------------------
[1] Доклад на ОИСР „Action Plan on Base Erosion and Profit Shifting”, 2013

 

Автори:

Александър Стефанов, Мениджър "Данъчни услуги" в Делойт
Таня Джупанова, Мениджър "Данъчни услуги" в Делойт

 

 

 

Полезна ли Ви беше тази информация?