Какво трябва да знаете, ако предоставяте крипто услуги в България  

Криптоактивите, както и различните крипто услуги, се появиха и се развиват като една от иновативните тенденции във финансовия сектор през последното десетилетие. Широко прието е, че предоставянето на крипто услуги понастоящем е нерегулирана дейност в повечето части на света, включително в ЕС и България. Въпреки че това твърдение до голяма степен е вярно за криптовалутите и голяма част от другите криптоактиви, все пак има някои регулаторни изисквания, които потенциалните доставчици на крипто услуги е добре да вземат предвид, преди да започнат да предоставят услуги на българския пазар. 

Тази статия има за цел да маркира някои ключови изисквания, които считаме, че се прилагат към момента и ще бъдат допълнени/изменени с новата правна рамка по темата, предложена от Европейската комисия, и по-специално Регламента за пазарите на криптоактиви (Регламента MiCA).

 I. Съображения от гледна точка на настоящото законодателство в областта на платежните и инвестиционни услуги, както и борбата с изпирането на пари

1.  Коя дейност засега е нерегулирана 
   
   След редица обсъждания на въпроса, както органите на ЕС, така и българските органи за финансов надзор (Европейският банков орган и Европейският орган за ценни книжа и пазари, съответно Българската народна банка и Комисията за финансов надзор) стигат до извода, че криптовалутите (и свързаните с тях услуги) попадат извън обхвата на законодателството в областта на платежните и инвестиционни услуги. Това е така, защото, от една страна, криптовалутите не са законно платежно средство, издадено от централна банка или друг компетентен орган, не са и средства (банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари) по смисъла на законодателството за платежните услуги. От друга страна, малко вероятно е криптовалутите да се квалифицират и като финансови инструменти. Следователно, на този етап не са необходими лицензи за предоставяне на крипто услуги като прехвърляне, обмяна (крипто в крипто валути, крипто във фиатни валути и обратно) и попечителство на виртуални валути. 
   
   
2. Коя дейност може да бъде регулирана?
   
   Услуги, свързани с криптоактиви, различни от криптовалути, могат да попаднат в обхвата на действащата правна рамка за инвестиционните услуги. Това става в случаите, в които криптоактивите могат да бъдат квалифицирани като финансови инструменти, т.е., когато активите имат инвестиционна цел или са свързани с очакване за възвръщаемост. Това означава, че доставчикът на такива услуги може да се наложи да получи лиценз за инвестиционен посредник съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти II (транспонирана в България в Закона за пазарите на финансови инструменти), за да може да предоставя услуги като прехвърляне, обмяна и попечителство на такива криптоактиви. 
   
   Освен това, според Европейския орган за ценни книжа и пазари, когато криптоактивите се квалифицират като финансови инструменти,  се прилагат всички свързани финансови регулации на ЕС, включително Регламента за проспектите, Директивата за прозрачността, Директивата за забрана за пазарна злоупотреба, Регламентът за късите продажби, Регламентът за централните депозитари на ценни книжа и Директивата за окончателност на сетълмента (всички транспонирани и приложими в България).
3. Коя дейност е регулирана
   
   Обичайно предоставянето на услуги за прехвърляне и обмяна на криптовалути изисква наличието на платежна сметка за фиатни валути на името на клиента, с определен IBAN, който да служи като рампа за покупка и продажба на криптовалутите. С други думи, клиентът прехвърля фиатни средства в тази индивидуална платежна сметка, с които може да закупи избраната криптовалута, и обратно, когато продава определена криптовалута, клиентът получава съответната й стойност във фиатна валута по тази платежна сметка. Освен това, някои доставчици предлагат услуги за безналична обмяна на фиатна валута, както и платежни преводи към собствена сметка или сметка на трето лице. На последно място, много доставчици предлагат на своите клиенти издаването на физическа или дигитална платежна карта, която позволява на клиента да тегли или по друг начин да се разпорежда с фиатните пари, налични по съответната платежна сметка чрез платежната карта (например за онлайн пазаруване и/или плащане на ПОС устройства). 
   Услуги като обмяна на валута (само фиатна във фиатна валута), издаване на и обработка на трансакции с предплатени физически или дигитални платежни карти, както и откриване и опериране на платежни сметки (дори ако платежната сметка се използва само за рампа за покупка и продажба на криптовалути), могат да бъдат квалифицирани като платежни услуги съгласно Директивата за платежните услуги (имплементирана в Закона за платежните услуги и платежните системи).  Предоставянето на такива услуги в България обикновено изисква лиценз за платежна институция или издател на електронни пари.  В допълнение, платежните институции, издателите на електронни пари, компаниите, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Те трябва да прилагат в своята дейност мерки за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (напр. за извършване на комплексна проверка на клиента, за извършване на оценки на риска, за докладване на съмнителни сделки и операции на българския компетентен орган за борба с изпирането на пари и др.). Също така, дружествата, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и фиатни валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, подлежат на регистрация към Националната агенция за приходите за целите на борбата с изпирането на пари. 
   
   
4. Какви са следващите стъпки, в случай че се окаже, че имате нужда от лиценз
   
   За да се прецени дали лицензии са необходими, следва да се извърши задълбочен анализ на избрания бизнес модел и видовете услуги, които ще се предоставят. Това е и препоръката на финансовите регулатори на ЕС. Ако са необходими лицензии, съществуват различни опции: например, получаване на лиценз в България; получаване на лиценз в друга държава от ЕС и последващото му паспортизиране в България (и извършване на дейност чрез клон или директно); извършване на дейност като агент на лицензиран доставчик и др.

 II. Съображения от гледна точка на действащото законодателство в областта на защитата на потребителите, конкуренцията и защитата на личните данни

1. Договори с потребители (B2C)
   
   Договорите с потребители са обект на редица изисквания. Първо, доставчиците на крипто услуги следва да вземат предвид приложимото законодателство за защита на потребителите, включително да предоставят предварителна информация на потребителите преди предоставянето на услугите. Информацията, наред с други изисквания, трябва да бъде предоставена в писмена форма или по друг подходящ начин, за да може потребителят да я разбере, да бъде вярна, пълна, ясна и изчерпателна и да включва определени минимално изискуеми елементи. Предварителната информация следва да бъде достъпна и онлайн, когато се използват онлайн платформи или други електронни средства. 
   
   Също така, доставчиците на крипто услуги следва да вземат мерки за избягване включването на неравноправни клаузи в потребителските договори (като клауза, позволяваща само на доставчика да прекрати договора, без да посочва причина). 
   
   Неравноправните клаузи поначало са невалидни, освен ако не са индивидуално договорени. 
   
   Наред с посоченото, доставчиците на услуги нямат право да прибягват до нелоялни търговски практики. Заблуждаващите и агресивни практики също се считат за нелоялни и следователно са забранени. Заблуждаваща практика е например да твърдите, че имате лиценз за предоставяне на услуга, като всъщност нямате такъв лиценз, или да предоставите двусмислена или непълна информация на клиента и т.н. 
   
   Съществуват и изисквания по отношение на рекламите, включително за да се гарантира, че те са лесно разпознаваеми като търговски, доставчикът е ясно идентифициран и т.н. Непоисканото рекламно съобщение до потребител изисква предварително съгласие. Подвеждащите и някои сравнителни реклами също са забранени. 
   
   Потребителите, също така, имат право да се откажат от договора, без да посочват причина, без да дължат обезщетение или неустойка и без да поемат никакви разходи, в срок от 14 дни от сключването на договора. Доставчикът на услуги трябва, наред с други изисквания, да информира предварително потребителите относно правото им да се откажат от договора и да предостави стандартен формуляр за упражняване на това право. 
   
   В допълнение, доставчикът на услуги следва да уведоми потребителя за всяко изменение на общите условия в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на изменението. Ако потребителят не е съгласен с изменението или допълнението, той може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи неустойка, или да запази договора при старите условия.
   
   Не на последно място, потребителите имат право да подават жалби до българската Комисия за защита на потребителите и нейните комисии за решаване на спорове. Даден спор може да бъде решен и от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове.  Доставчикът на услуги трябва да уведоми потребителя за тези права и трябва да включи информация за контакт с органите за решаване на спорове в своите общи условия по начин, по който потребителят може да се запознае с тази информация.  
   
   
2. Договори с бизнес клиенти (B2B)
   
   При сключване на договори с бизнес клиенти законът не предписва конкретно задължително съдържание на договора за предоставяне на крипто услуги. Следователно, страните по принцип са свободни да определят съдържанието му, доколкото то не противоречи на императивните разпоредби на българското законодателство и добрите нрави. 
   
   Подобно на отношенията с потребители, доставчикът на услуги може предварително да определи общи условия за предоставяне на услугите и следва да спазва изискванията за сключване и изменение на договори при общи условия. 
   
   При сключване на договори по електронен път доставчикът на услуги трябва, наред с други изисквания, да спазва задълженията за предоставяне на определена информация на клиентите, като например данни за доставчика на услуги, описание на услугите, такси и разходи, стъпки за сключване на договорите и др.
   
   
3. Съображения, свързани с електронно договаряне
   
   Сключването на договор от разстояние (напр. по електронен път чрез уебсайт или приложение) следва да бъде съобразено с приложимото законодателство на ЕС и България в областта на електронните документи и електронните подписи. Един от ключовите въпроси е какъв тип електронни подписи и електронни документи могат да се използват, за да се отговори на изискванията за договор и подпис в писмена форма. 
   
   Квалифицираният електронен подпис се приравнява на саморъчния подпис по силата на закона. Следователно, това е най-сигурният (но практически най-усложнен) вариант за подписване на електронни договори за предоставяне на крипто услуги. По отношение на другите два вида електронни подписи („обикновени“ и усъвършенствани), няма изрични ограничения в законодателството. Следователно, "обикновените" и усъвършенствани електронни подписи могат да се използват в процеса на подписване на електронни договори за предоставяне на крипто услуги. За да се считат обаче за равностойни на саморъчен подпис, съгласно закона, това трябва да бъде изрично уговорено между страните. Много доставчици на крипто услуги включват такива съгласия в своите общи условия или в отделни електронни изявления като част от процеса на сключване на договора. Според част от съдебната практика, това е приемливо. Във всеки случай, доставчиците трябва да разполагат със съответните доказателства относно полученото съгласие, както и да осигурят отчетност на подписаните договори. 
   
   
4. Аспекти на защитата на личните данни 
   
   Разпоредбите на Общия регламент за защита личните данни ще се прилагат за обработката на данни на български/други субекти на данни от ЕС. Регламентът се прилага и за обработката на лични данни на субекти на данни, които се намират в ЕС, от администратор или обработващ лични данни, който не е установен в ЕС, когато дейностите по обработка са свързани с: i) предлагането на стоки или услуги, независимо дали се изисква заплащане от субекта на данните; или ii) наблюдението на поведението на субекта на данните, доколкото поведението му се осъществява в рамките на ЕС. За обработването на лични данни на български субекти на данни следва да се вземат предвид и правилата на българския Закон за защита на личните данни.
   
   Необходимо е да се разгледат и допълнителни въпроси, свързани със защитата на данните, например, назначаване на длъжностно лице по защита на личните данни (когато са изпълнени изискванията на Общия регламент за защита на личните данни), въвеждане на подходящи предпазни мерки при прехвърляне на лични данни на субект на данни от България/ЕС извън ЕС/ЕИП, приемане на политика за бисквитки на уебсайта и др. 
   
   Често обсъждан въпрос е съхранението на лични данни в облак. В тази връзка следва да се предприемат необходимите технически и организационни мерки с цел защита на съхраняваните лични данни. Когато доставчик на услуги прехвърля и съхранява лични данни в облак, който е установен и се поддържа в трета държава (извън ЕС/ЕИП), тогава следва да се прилагат правилата относно прехвърлянето на лични данни извън ЕС/ЕИП и доставчикът на услуги следва да въведе допълнителни защитни мерки. 
   
   В заключение, има широк спектър от изисквания, които трябва да се вземат предвид преди започване на предоставянето на крипто услуги в България. Неспазването на тези изисквания излага доставчиците на крипто услуги на различни рискове, включително административнонаказателна и гражданска отговорност. За да се намалят тези рискове, доставчиците на крипто услуги следва да гарантират, че техните бизнес модели са анализирани внимателно от всички гледни точки и, доколкото е възможно, необходимите изисквания са изпълнени. Бъдещи законодателни инициативи като Регламента MiCA също следва да бъдат внимателно проследявани, като се предприемат навременни стъпки за съответствие. 
   
   Статията е с информативен характер и изразява мнение на авторския колектив. Тя не следва да се приема като препоръка за предприемане на определени действия или правен, финансов, инвестиционен, данъчен или друг съвет.